С последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, които влизат в сила от 01.08.2026г. законодателят сметна за необходимо да регламентира и разпише процедурата по обжалване на прокурорските постановление за задържане на лица за срок до 72 часа. Целта на задържането е да осигури обвиняемия за явяването му пред съда относно преценката дали са налице основанията за постоянното задържане под стража на съответното привлечено като обвиняем лице.
С приемането на новия чл. 64а от НПК народното събрание най-сетне реши да имплементира в националния процесуален закон императивните изисквания на европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКПЧ/. Иначе казано, тази процедура по обжалване на постановленията за задържане до 72 часа не само съществуваше, но и се прилагаше от националните съдилища и до момента. Задържането и характера на посоченото съдебно производство предполагат незабавност на разглеждане, така че да бъдат гарантирани правата на човека и да бъде спазен смисъла на конвенцията, която представлява наднационално право с директно приложение за съдилищата в Република България. Въпреки това, приемането на нормата на чл. 64а от НПК не е лишено от смисъл, тъй като същата възпроизвежда по – подробно последователността и конкретните действия, дължими от държавното обвинение и съда след постъпване на жалба срещу извършеното задържане. Съгласно новата законова разпоредба се гарантира незабавност на разглеждане на жалбата чрез задължението на прокуратурата незабавно да приложи в съда и материалите от досъдебното производство.
Законодателят обаче пропусна да разпише подобна процедура по обжалване на задържанията от полицейски служители за срок от 24 часа по ЗМВР. При тези случаи, фактически липсва ефективен и своевременен съдебен контрол. Заповедите за задържане по ЗМВР са приравнени на административни актове, поради което същите се обжалват по особено административно производство, при това пред граждански състав на районните съдилища. Практиката показва, че тези производства по никакъв начин не се разглеждат при условията на незабавност, въпреки че де факто гражданите биват лишени от основни човешки права.