Поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на това трето лице.

До поръчителство се прибягва най – често при потребителските и т.н. бързи кредити. В тези случаи масово финансовите институции, отпускащи кредита изискват гарант физическо лице, или така наречения поръчител, по кредита.

С нарастването на цените на жилищата обаче, банките започват да търсят все по – голямо обезпечение за парите си и при отпускането на ипотечни кредити. Те отчитат цената на имота, който ще бъде ипотекиран, като съпоставят размера на отпуснатия кредит с декларираните месечни доходи на длъжника /бъдещ купувач на имота/. Когато се установи явно несъответствие между доходите и погасителните вноски, все по – честа практика е банката да поиска и допълнително обезпечение на кредита. Най – често исканото обезпечение в тези случаи е именно поръчителството. За много хора да станат поръчители е по-скоро услуга към човека, който тегли кредит. Но това може да се окаже смъртоносен финансов капан за вас, защото много често не си давате сметка, че всъщност като поръчители вие сте солидарни длъжници по този кредит. И ако по някаква причина длъжникът не може да го плаща, то задължението за връщането му става Ваше.

С постановеното на 09.07.2019г. Тълкувателно решение, Върховният касационен съд постави поръчителя де факто на едно и също място с главният длъжник, тълкувайки разширително закона. Съдът прие, че поръчителя обещава същия резултат, който главният длъжник трябва да осъществи. Отговорността на двамата е солидарна – длъжникът и поръчителят са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. В мотивите на решението се посочва, че кредиторът следва да разполага с една и съща възможност за защита спрямо тях – т.е. по отношение на поръчителя следва да бъдат допустими всички процесуални способи, които гарантират точно изпълнение на поетото задължение, вкл. и иск по чл. 135 от ЗЗД.